Ножът Рейнджър или история за приятелството.

Историята на ножа Рейнджър.

Като начинаещ ножар през 2007 г. имах възможнотта да създам първия български ножарски форум Knivesbg.com. Години по-късно през 2015 г. на една от срещите ни във Велико Търново имах шанса да се запозная със Джеймс Морган Ейрис.  По това време той и съпругата му Мери Лу живееха в България. Те са невероятна двойка и добър екип, който пътува по целия свят. Той пише книги и статии, някои специално за ножове, а Мери Лу е негов фотограф. Искаха да се срещнат с български ножари и нашата среща беше точното събитие за това.

На тази среща се зародиха много приятелства. Джеймс продължи контактите си с българските ножари и посети много от нас в работилниците ни. Автор е на няколко специализирани книги за ножове, като например The Tactical Knife и Survival Knives и като част от българското ножарско общество, имахме шанса да бъдем обект на неговата статия „ Възраждане на Българското Острие“ в 39-то годишно издание KNIVES 2019 на списание Blade.
През следващите години Джеймс и аз започнахме да споделяме мисли и да обсъждаме ножове, фабрични или ръчно направени, различни дизайни и концепции за ножове. От него получих много знания, които той беше натрупал през годините, повечето от личния му опит с ножовете. През това време той ми показа уникален ръчно изработен нож, направен от един от най-добрите майстори на ножове в САЩ, Уейн Годард, негов близък личен приятел.

Това, което държах в ръката си, беше обикновен, но впечатляващ нож. Дизайнерската концепция е родена в сътрудничество между двамата. Идеята на Джеймс за прост, но функционален дизайн за опция за един единствен инструмент за открито, а също и оръжие. За първи път се сблъсках с такова деликатно сливане между къмпинг и военно-тактически нож, изпълнено с класически ковашки техники и материали. Здраво 7-инчово острие с обратен скос с леко извито острие, фино изшлайфана конвексна геометрия със опашката на острието, скрита в чирени от кленово дърво с подложки от Микарта. По дръжката имаше направени дълбоки канали от кръгла пила и фина накатка за пръстите, което правеше дръжката много сигурна във всяка ситуация. Тежестта и балансът бяха перфектни. Джеймс ми каза, че този нож може да отсече клон с дебелина два инча, сякаш реже хартия. В същото време лек и бърз, точно това, от което се нуждаете в случай на самоотбрана. Той също така отрязва падащ копринен шал, вековен тест за режеща способност, който малко ножове могат да минат. През годините на употреба Джеймс и всички хора, които са го използвали, докато посещават курсовете за къмпинг и оцеляване, които Джеймс е преподавал, го нарекли Magic Camp Knife - Магическият Лагерен Нож, тъй като той е вършел всичко необходимо по-лесно и по-добре от всеки друг нож на разположение.

По времето, когато срещнах Джеймс, бях достигнал доста прилични умения като майстор на ножове и през следващите няколко години създадох два нови модела в сътрудничество с него, които все още правя. По това време Уейн Годард беше с влошено здраве и му беше трудно да работи като ножар. Джеймс ми каза за намерението им да предложат прототип на Магическия Лагерен Нож на компании, произвежащи ножове за неговото серийно производство, но поради състоянието на г-н Годард това не можа да се случи.

 

Предложих помощта си и през пролетта на 2018 г. направих първия прототип на моята версия на ножа, който според Джеймс отговаряше на параметрите на Магическия Лагерен Нож, но беше по-лесен за правене, не беше изкован, а източен от шина стомана, с дръжка от Микарта вместо от дърво, по-удачен материал за такъв нож, а и по-добър за серийно производство. Прототипът беше изпратен на известна компания за производство на ножове за преглед.
За съжаление през същата година, на 14.11.2018г Уейн Годард почина след дълга борба с болестта на Паркинсон, голяма загуба не само за семейството и приятелите му, но и за цялото ножарско общество в САЩ. Синът му Стив Годард, също известен майстор на ножове, продължава да следва стъпките на баща си. Можете да намерите работата му на уебсайта му https://goddardknifeworks.com/

Тази година, 2024, реших да направя отново своя собствена версия на този модел. Нож с такава история не може да остане в миналото, да не говорим, че е много универсален и функционален инструмент. Направих острието малко по-широко, с повече корем за по-добро сечене и дране, с по-голяма дръжка, за по-добър комфорт с различни хватове, както за прецизно рязане, така и за сечене, а също и за използването му с ръкавици. Тъй като концепцията за ножа беше идея на Джеймс, аз я нарекох Рейнджър. Някога военен, Джеймс е служил в 82-ра въздушнодесантна дивизия и 7-ма група специални сили (Зелени барети) и това име пасна идеално на ножа. Ще го направя с кожен калъф с прикачени аксесоари за дейности на открито, както и с калъф от Кайдекс и по-тъмни цветове, по-подходящ за служебни задължения и за тези, които предпочитат по-тактически външен вид.

В ПАМЕТ НА УЕЙН ГОДАРД

Уейн Годард започва да прави ножове през 60-те години на миналия век. Той е ножар на пълен работен ден до 1963 г. Уейн продължава да прави ножове и започва да пише и да учи другите как да правят ножове. Пише колоната с въпроси и отговори за списание Blade в продължение на много години. Дългогодишен член на Гилдията на ножарите и ABS Mastersmith - Майстор на Американската асоциация на Ковачите на ножове. Официално записан в "Залата на Славата на Ножарите" на списание Blade през 2013 г. През 1990 г. Уейн работи върху сътрудничеството със Спайдерко за производството на линия ножове. Произведени са 17 варианта на тази класическа линия в 3 различни размера. Последният стил нож е произведен около 2013 г. Той работи в работилницата си със сина си Стив отново за около 3 години от 2013 до 2016 г. Уейн почина през 2018 г.

 

Ясен Ников и Джеймс Морган Ейрис, 2024